Everywhere that I go, people know me by the way I flow
I keep it moving in the right direction
And everyday you know that's how I'm living
It's alright
29. 06. 2009 – Петровден, последен ден с учебни занятия и най-хубавият от векове насам
или
сливи, слънце и перли
Нека отбележа като за начало, че този ден имах имен ден, което само по себе си бе предпоставка за нещо по-специалничко и по-весело. Да не говорим, че си бяхме набелязали деня като ден за плаж, последно събиране и общо взето народно веселие. Ничие утро май не беше кой знае колко особено – аз станах безбожно рано, за да пътувам за Пловдив; Яничка вероятно е станала преди седем, за да си направи косата и прочее, и прочее; Мимето е станала най-късно, 20-тина минути преди училище, след което веднага е надула радиото, и т.н. Всъщност трябва да се отбележи, че този ден нашата компанийка се състоеше кажи-речи от нас трите (момчетата не ги броим, тях не ги видяхме горе-долу цял ден).
Училището беше голяма почерпка – двама в класа с големи бонбонени кутии. Естествено, най-съществената ми работа през тези 5 „учебни” часа бе да пиша бележници с Яница и Гери. След което нашето трио (аз, Яц и Мим) се понесе към общежитието, където се събрахме във вечната щаб-квартира – стаята на Яца. И докато се дивях на чудно изработената им от вчера картонена табла, придружена от най-сладките и огромните зарчета и червени и зелени кръглички пулчета, на които пишеше имената им, се заговорихме какво ще правим през целия ден. „Ще се събираме ли?” – успех! Съвсем на шега предложих да се въоражим с двете кутии сладки, които носех за почерпка, + пакета семки + плодовете, които имахме, + нещо за пиене + сладолед и така трите да седнем вечерта по женски и да изгледаме двата епизода на „Перла”. Невероятно, но идеята ми беше приета с огромно желание, и то на секундата.
Но какво да правим 8 часа? Докато се водеше оживен спор да ходим ли на плаж или не, се загледахме през прозореца, през който се подаваха (вече обраните от разни гости и обитатели на стаята) клони на сливовото дърво. Мимето си откъсна една и каза, че ще ги изчака да позреят още малко. И тогава се усети, че на другия ден си тръгваме. Идеята, която ни последва бе: Няма да им простим! На нито една слива! Резултатът – набрахме поне килограм сливи. Как стана това?
12:30 Готварска програма
Ами рецептата е проста: взимате три момичета (без някакви по-особени изисквания, само с малко повече хъс за работа), един широко отворен прозорец на средностатистическа общежитиена стая, бюро и стол под него и, за по-ефектно придърпване, парцал за под. О, да не забравяме купите, в които да се приберат плодовете!
Начин на приготвяне:
Първо се започва от най-близките клони, т.е. онези, от които можете да берете без проблем или само с подръпването им. Ошушквате ги докрай, перфектно. После си избирате други клони. Те вече вероятно ще да са по-далечни. Решението подлежи на логика – започвате да дърпате други клони, така че да завъртите желаните към вас или да ги приближите максимално. Сега вече идва най-забавната част – онази, в която сте прегърнали клоните панически с цел да не ги изпуснете, целите сте в листа и вейчици, по вероятност наполовина висящи през прозореца и заливащи се от смях. Миксът се допълва (и достига своята кулминация), когато използвате парцала, за да придърпате най-най-далечните клони, които, подлежащо на законите на Мърфи, имат най-хубавите плодове. Невероятно, но всичко това предизвиква див смях и детска лигня, луди писъци и неизмеримо забавление.
Прибавя се адреналин и удоволствие навкус;)
14:00 С деца на басейн:)
Филм, 150 мин., България. Място на снимки: хотел „Санкт Петербург”, гр. Пловдив.
Реално погледнато, не се случи нещо особено специално. По-скоро това беше по-ценно като събитие и начин да си оползотворим последния ден заедно. Бяхме си пак само тричките, но въображени с музика, кръстословици и крем. Този път бяха отворени и двата басейна и успяхме да си поплуваме като хората. Много по-добре всъщност. За опита си за удавяне (нещастен случай, докато едновременно си връзвах косата и се смеех на 2м дълбочина) получавам номинация за „Оскар” заради зрелищността на сцената и нейните сатирични достойнства. Да не забравяме и че ми се обадиха, че печеля награда от Егмонт^^
20:00 Перла – сериал, Турция, еп. 13 и 14
Бяхме само аз и Мимето, но си беше страхотно със сока от червен портокал, семките, бисквитите и разбира се, сериала/Мехмед^^ Беше си забавно и съвсем по женски. Не беше зрелищно, но беше добър начин да се „изпратим”, както казваме.
Този ден си легнах рано~~~