Страхотен ден

бел. авт. Знам, че това НЕ ми е журнала, но аз не съм виновна, че животът ми е изпълнен с прекрасни моменти, пробуждащи у слънчевата ми душица желанието да ги запамети.

Като оставим настрана съня ми, който ме остави хем доволна, хем все едно претърпяла апокалипсис, наистина си беше обикновено утро (но не започвали всяка вълнуваша история през обикновените утрини на хорските съдби?). Като стана въпрос за начала, това не е съвсем започването, но нека просто да споменем, че аз и брат ми сме във Варна у едно приятелско семейсво. Та по същество...
От ясно по-ясно беше, че тоя ден няма да се въртим из къщи. Това стана съвсем очевадно, когато установихме, че и леля Снеже си е тук. Та така поехме от Аспарухово към центъра, където живеят Пандохови. Трябва да отбележа, че от последния път, когато ползвах местния градски транспорт (а това не беше никак скоро), у мен беше останал спомена, че тук билетчето е по-скъпо, от което и да е място, на което съм живяла. Ами все още е така. Може мнението ми да се е запазило основно и заради факта, че в Пловдив се возя на половин цена. Знае ли човек.
Знаете ли, бях забравила колко невероятно земни са всичките ми познати тук. Разбира се, спомнях си, че като малка нито Живка (с година по-голяма), нито Петьо (добре де, не беше ТОЧНО като да се МЪКНЕШЕ постоянно с мен, ама не беше като да ме има за някакво супер малко; бтв 3 години разлика) са ме изолирали, а напротив - гледаха ми горе-долу като на връстник. И това явно ми е повлияло за необяснимото, почти НЕИСТОВО желание да ги видя. Признавам, бях и малко притеснена. Аз и моите предразсъдъци! Но бях приятно изненадана.
И така... Впечатления за Живето. Ами да ви кажа, не е мръднала. Но тя се поддържа, наистина много добре. Отделно, че по принцип е много хубава и чаровна. Между другото беше направила торта (или чийзкейк май беше, във всеки случай - калорийна бомба). Споменава ли съм, че нямам спомен тя да не е била добра в нещо, с което да съм я виждала да се захване? Е, вече да. и най-странното е, че това въобше не ме дразни. Нещо подобно на... ситуацията с Яница. Да, нещо такова е.
Венито също беше пораснала, но като изключим косата й, тя си остава доста различна от брат си и сестра си. Всъщност те са си ИСТИНСКИ брат и сестри (бел. ает. такъв израз ВЪОБЩЕ има ли?) - имат общи черти, на са три напълно отделни личности. Нямам време да ви обяснявам с подробности, но приемете просто, че и Венета не се беше променила особено.
Накрая адаша, a.k.a. Петър. Ама, за Бога, мока да се закълна, че беше по-висок! Едва не си загубих мандибулата на пода, но успях да подтисна чисто първобитните си привички и просто се усмихнах. Леееко по английски, с най-малко отваряне на устата по възможност. Това направо си ме фрапира по ужасява начин.

~.-.~
Тук е частта, в която с леля Краси отидохме да запишем Никола в гимназията, след което се върнахме в изходна позиция или с други думи - у Пандохови. Няма да ви е кой знае колко интересно, като изключим забележката, АВТОРСКАТА забележка, че вървях не малко пеша с невероятните си 10-сантиментрови токчета.
~.-.~

В крайна сметка с Живето тръгнахме на разходка. Общо взето имаше за задача да ме разходи хубаво в посока по избор. Като тръгнахме, ме човъркаше за какво можем да си говорим, но открих, че всъщност разговорът варви леко и гладко. ВСЕ ПАК имаше общи теми. Та... отправихме се към Морската с идеята да оползотворим там поне час (ние май и толкова стояхме). Започнахме с по едно фрапе, което в случая се оказа един вид като фрешовете или по-скоро като Chocofreddo, но можеш и да си смесваш вкусовете. Половин час поне си сръбках от голямата чаша с огромно удоволствие^^ Между другото се чувствах като в Gossip Girl (естествено, може да се дължи и на необяснимия м интерес да го изгледам). Та, защо ли? Ами мотаех се с невероятни обувки, които заедно с чантата ми (небрежно носена около лакета), бяха единствения по-ярък акцент в тоалета ми - къси панталонки и туника без презрамки. И носех чашата с две ръце, леко свити в китките и прилиепени към тялото... Май прекалено много филми гледам.
Та направихме се разходка. И то каква. До Морската, из Морската, покрай брега, после по стълбите (достойни за наказание в седмия кръг на Ада), спирка на пейката и накрая вече побързахме към спирката.

~.-.~
И повече не ви интересува, повярвайте.