What’s the story, morning glory?
Накратко имаме двама братя (олицетворението на сексапила и причината толкова много хора да се озовали в болницата заради кръвозагуба от носа), Сам (Джаред Падалеки) и Дийн Уинчестър (Дженсън Екълс). Първият се опитва да води нормалния живот на един обикновен човек – има си приятелка, готви се да влезе в училище по право. Това до деня, в който на вратата му (добре де, направо с взлом си влезе) се явява по-големият му брат – Дийн, с една доста неприятна новина – баща им е изчезнал по време на лов. Както името на сериала подсказва, под „лов” не се разбира гоненето на диви прасета с пушка, а преследване, улавяне и, да, разбира се, убиване на свръхестествени същества. Макар и с нежелание, Сам се съгласява да помогне на Дийн.
След неприятен развой на събитията обаче, пребиваването на двамата братя в тъмния Шевролет Импала става за постоянно. Момчетата Уинчестър сега пътуват из Америка, преследвайки всички тези зли същества, доакто търсят баща си, а едновременно с това и демонът убил майка им преди 22 години.
Лично мнение
От моя Twitter:
Finished Snl S1 for four days (being 7 hours of each of them at school,
spending 6 per day for sleeping and total of one for studing)!
Това говори добре за сериала, т.е. смятайте го за пристрастителен, независимо с какви (бивши) болни мозъци може да е наблъскан. Има екшън, има комедия, има и малко семейна драма - общо взето обхваща всички жанрове. Нещото, което наистина ме впечатли, беше изобретателността на създателите – историите варираха от добре познати дори в България американски градки легенди до същества, за които въобще никога не съм подозирала. Сериалът е пълен с толкова много информация за паранормалните същества, че спокойно можете да си водите записки с описанието им, с това какво можете и не можете да правите.
Сериалът има и атмосфера. За това определено допринасят и цветовете, и музиката. Всичко сякаш е потопено в една по-зеленикава от обичайното гама, дори когато е тъмно. Това създава впечатлението, че времето никога не е хубаво, че каквото и да става над героите ни е надвиснал мрачен облак. Палитрата, която са използвали, вярвам е доста подходяща за жанра. Саундтракът, освен, че включва някои от любимите рок/метал групи на няколко поколения, е и доста изпипан откъм инструменталната част. В никакъв случай не го гледайте със слушалки, музикалният съпровот придава по-добър ефект на сцената, когато му позволите да изпълни цялата стая.
В ревюто си един критик беше споменал, че между Джаред и Дженсън има доста добра братска химия. И е така. Двамата се справят отлично в ролите си и, признайте си, можете да усетите топлината, която лъха, макар и да са били разделени толкова години и да се карат на максимум всеки 100 мили.
Фенският лексикон:
Любим герой: Сам Уинчестър (да, тийм Сам <333). Той прилича на кученце в първи сезон, само като те погледне и те завладява желанието да отидеш и да го пргърнеш. Разбира се, той не беше само сладура за гушкане, но и можеше да бъде и доста твърд боец. Плюс това обичам умните герои, които всички смятат за смотаняци само защото не са спали с хилядатина мацки и са прочели някоя и друга книга допълнително.
Най-омразен герой: Мег. Боже, самото момиче може и да е било свястно, ама демонът в нея ми лазеше по нервите.
Любим епизод: Provenance, Devil's Trap.
Епизодът, заради когото ми се налага да заспя на Tarkan – Dudu: Asylum (не е истина колко ги мразя такива епизоди и как ме плашат всички подобни сгради).
Honorable mention: сцената, в която Сам разбра, че е отвлечен от хора. Беше толкова изненадан. Всъщност и двамата бяха изненадани.
